Животът на Магдалена преди раждането на детето й описва траектория, която се спуска рязко надолу като скоростно влакче. Тя е едва на дванайсет , когато е отвлечена от сутеньори и захвърлена на улицата. Следват години на страх и безпощадна търговия с тялото й, в които Маги пораства, докато се учи да оцелява. Там между неуспешните опити за бягство, насилието и ежедневието си на сексуална робиня преживява и новината за смъртта на родителите си. 
На двайсет и осем, останала съвсем сама, намира сили да промени посоката. Причината е новият живот, чието сърце започва да тупти в тялото й. И единствения човек, когото допуска близо до себе си в този момент е Пенка Колева, патронажна сестра в подкрепения от УНИЦЕФ, Център за майчино и детско здраве в Нова Загора.

„Всички си приличаме по това, че постоянно и отчаяно търсим пътя към щастието. Понякога обаче сме толкова объркани и наранени, че губим посоката. Когато срещнах Магдалена за първи път, тя се разкъсваше между два свята - онзи от улицата, който мразеше, но познаваше отвътре, и другия, за който дори не смееше да мечтае. Трябваше да я хвана за ръка и да я „преведа“ през страховете й, за да я накарам да повярва в своето ново начало като свободна жена и майка. Не беше лесно, защото миналото я държеше здраво, а и тя не владееше добре български език. Когато думите ми не достигаха до нея, използвах жестове. И така, с малки стъпки и повече вяра помагах на Маги да усети силата на майчините си чувства и да им се довери. Отначало я посещавах по два пъти на ден, защото тя имаше колебания и въпроси за всичко. Постепенно свикна с безсънните нощи и пълните памперси, а скоро и с цикъла от къпане, масажиране, събличане-обличане и кърмене.

За две години, докато историята й следваше своите обрати и предизвикателства, със Маги се сближихме още повече. Минахме заедно през етапите на захранването, никненето на зъби и прохождането. Едно от големите изпитания за нея в този период беше постъпването й в болница за пет дни. Детето трябваше да бъде поето от приемно семейство. Не беше лесна раздяла. Тя го прегръщаше, говореше му, а сълзите й се стичаха по лицето… Всеки ден ми се обаждаше по няколко пъти, за да пита как е и не спираше да плаче. След изписването вече не се отделяше от него. Възхищавах се на всеотдайността, с която се грижеше за детето, затова използвах всяка възможност, да подкрепя тази плаха, но истински силна майчина любов, която разцъфтяваше пред очите ми. Намерих по-подходяща квартира, където да се преместят. Регистрирах Маги в бюрото по труда и й помогнах да запише детето на детска градина.

Сега обмисляме възможностите й да продължи образованието си, както и да намери подходяща работа, защото времето, когато не познаваше часовника, безвъзвратно е отминало. Днес спомените й са като далечно ехо от живот, който иска да забрави. Пред мен стои една уверена, любяща, отдадена на детето си майка и това е моята награда!

ПЪРВИТЕ 1 000 ДНИ СА КЛЮЧОВИ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ДЕТЕТО. ДО МОМЕНТА НАД 11 000 СЕМЕЙСТВА СА ПОЛУЧИЛИ ИНДИВИДУАЛНА ПОДКРЕПА ОТ ПАТРОНАЖНИТЕ СЕСТРИ В ОБЛАСТИТЕ ШУМЕН И СЛИВЕН. ЗАЕДНО МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ НА ПОВЕЧЕ РОДИТЕЛИ КАТО МАГДАЛЕНА ДА ОСИГУРЯТ ПЪЛНОЦЕННА ГРИЖА, ЛЮБОВ И ЗАКРИЛА НА СВОИТЕ ДЕЦА.

*Историята на Магдалена е базирана на истински случай от работата на Центъра за майчино и детско здраве в област Сливен, подкрепен от УНИЦЕФ, но имената и снимките са сменени.