Майчини чувства
В социалните мрежи Валентина нарича себе си „момичето без сърце“, но историята й, по думите на патронажната сестра Стефанка Еленкова, е история за любовта.

Да бъдеш майка е призвание и всяка жена мечтае за това, но да бъдеш самотна майка е предизвикателство за смелите. Валентина се оказа точно такава. Въпреки че беше само на осемнайсет, бременна и изоставена от мъжа, когото обичаше, тя успя да преглътне разочарованието и да насочи любовта си към живота, растящ в нея. И въпреки че имаше съмнения как ще се справи с майчинството, няколко месеца по-късно, когато взе дъщеря си в ръце, те изчезнаха.

Винаги съм вярвала в силата на първата среща между майката и нейното бебе – като магия, която отключва океан от любов. Това се беше случило с Валя Тя ми сподели, че в този момент е разбрала, че никога няма да се раздели с детето си.  

Така започва тази история за любовта, една от многото, които сме подкрепили в Центъра за майчино и детско здраве във Велики Преслав с помощта на УНИЦЕФ. Защо е специална за мен? Защото имам привилегията да участвам в нея със знанията, опита и приятелството си. И защото за пореден път се докосвам до обичта на една майка.

Заедно с нея и с родителите й извървяваме първите стъпки и признавам, че не е лесно още от самото начало. Валя не беше се хранила пълноценно по време на бременността заради раздялата с любимия човек, а и от страх да не напълнее. Бебето се роди с ниско тегло след определения термин и два дни беше в кислородна палатка. После лекарите установиха физиологична жълтеница и изписването му се забави със седмица. Много е трудно да отделиш една майка от детето й за толкова дълго време. Посещавах я всеки ден, за да я успокоявам и да й давам кураж. Помагах й да подготви стаята, подреждахме детските принадлежности, опитвах се да я накарам да замени страха с очакване. И моментът дойде… Оказа се не по-малко стресиращ за нея, въпреки радостта. Имаше проблеми почти с всичко: кърмене, колики, къпане, омазняване, обличане… Тя беше много притеснена и нямаше смелост да прави нищо сама. Понякога се налагаше да бъда нейните ръце, това много сближава и отношенията ни прераснаха в приятелски. Когато не бях до нея се чувахме редовно по телефона или си пишехме във Фейсбук.

Естествено, както винаги става, с времето Валя свикна да се грижи сама за детето си. Бебето започна да наддава, да се усмихва, да гука, да разпознава гласове, стана по-подвижно и игриво. А тя се успокои и грейна, завладяна от щастието да бъде майка, въпреки че все още се смущаваше да изразява чувствата си. Напътствах я да общува повече с детето си, защото това е също толкова важно и необходимо, колкото и грижата за него. Най-хубавото е, че майката и бащата на Валя са приемни родители и тя живее с добрия пример.

В момента дъщеря й е на пет месеца. Знам, че още сме в началото - предстоят ни  първата крачка, първото „мама“ и много други предизвикателства. Но когато си тръгвам от уютната и спретната къща на семейството, потънала в рози, се чувствам щастлива и изпълнена с оптимизъм. Давам си сметка, колко ценна за мен е работата в Центъра за майчино и детско здраве. Всяка история там е извор на любов.

ПЪРВИТЕ 1 000 ДНИ СА КЛЮЧОВИ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ДЕТЕТО. ДО МОМЕНТА НАД 11 000 СЕМЕЙСТВА СА ПОЛУЧИЛИ ИНДИВИДУАЛНА ПОДКРЕПА ОТ ПАТРОНАЖНИТЕ СЕСТРИ В ОБЛАСТИТЕ ШУМЕН И СЛИВЕН.

ЗАЕДНО МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ НА ПОВЕЧЕ МАЙКИ КАТО ВАЛЕНТИНА ДА ОСИГУРЯТ ПЪЛНОЦЕННА ГРИЖА, ЛЮБОВ И ЗАКРИЛА НА СВОИТЕ ДЕЦА.

*Историята на Валентина е базирана на истински случай от работата на Центъра за майчино и детско здраве във Велики Преслав, подкрепен от УНИЦЕФ, но имената и снимките са сменени.

РОЛЯТА НА УНИЦЕФ

УНИЦЕФ в България работи по дългосрочни програми за подкрепа на семействата, за да осигури най-добър старт в живота на всяко дете в партньорство с Българското правителство и гражданското общество.

През 2013 г. УНИЦЕФ, в партньорство с Министерството на здравеопазването, Агенцията за социално подпомагане и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи разработи пилотен модел на патронажни грижи – Център за майчино и детско здраве в областите Шумен и Сливен, където обучени медицински сестри и акушерки предоставят безплатни домашни посещения на бременни жени и семейства с деца до 3 години.

Патронажните сестри предоставят практически насоки за здравето, кърменето и храненето, стимулирането на развитието на децата, както и други въпроси, свързани с позитивното родителство.  Патронажната грижа подкрепя и бъдещи майки без здравни осигуровки, като им помага да получат достъп до пренатални грижи. Работата на медицинските сестри дава възможност за ранно идентифициране на затруднения в развитието при децата, неглижиране и насилие в семейството.

От началото на програмата сестрите и акушерките са подкрепили над 11 000 семейства в Шумен и Сливен, или близо 70% от всички момичета и момчета на възраст 0-3 години в двете области.

През 2019 г. Министерството на здравеопазването ще въведе патронажната грижа във всички области на България, като използва опита от пилотните Центрове за майчино и детско здраве. УНИЦЕФ ще подкрепи  отблизо процеса чрез техническа и експертна помощ и обучения. Имаме нужда от подкрепата на дарителите, за да продължим успешната работа на патронажните сестри в Шумен и Сливен, докато услугата стане достъпна за всички семейства в България.

АКО ИСКАШ ДА ПРОМЕНИШ ИСТОРИЯТА, ЗАПОЧНИ С НАЧАЛОТО. 
ПОДКРЕПИ РАБОТАТА НА УНИЦЕФ ЗА СЕМЕЙСТВАТА С МАЛКИ ДЕЦА. НЕКА ВСЯКО ДЕТЕ ДА ПОЛУЧИ ПЪЛНОЦЕННА ГРИЖА И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАЗВИТИЕ.