"Сега разчитаме най-вече на интернет, за да станем специалисти в грижата за по-специалните ни деца, а обществото все още не ги приема напълно..." – казва загрижената майка.
Как си представяте един военнослужещ? Строг, дисциплиниран, консервативен... Вероятно да! А грижовен, емоционален, отдаден на децата си? Вероятно не! Но хората обикновено са много повече, отколкото е общественият стереотип за тях.
Точно такъв е и случаят с Павел Ников – на 42 г., баща на Паола – на 4 години и половина.
Току-що напуснах по-добре платената позиция на военнослужещ и се преместих на по-нископлатена, която обаче ще ми позволи да прекарвам повече време с детето – казва Павел в навечерието на Деня на бащата.
Според него не е справедливо родителите да са принудени да правят избор между кариерата си и грижата за децата, а трябва да бъдат подкрепени, за да балансират еднакво добре между тези важни роли в живота си.
„За един родител няма по-голяма радост от това да вижда как детето му расте и се развива – ако е лишен от възможността да е част от този процес, той се чувства непълноценен“, казва Павел.
Паoла е дете с разстойство от Аутистичния спектър и за родителите й в началото това е трудно изпитание, затова Майката на Паoла се надява скоро и в България да има услуги и курсове в подкрепа на родителите, както на много места по света.
„Ако бяхме се срещнали в по-ранен етап, когато още бяхме в отрицание на проблема – фаза, през която минава всеки родител на дете със специални потребности – тогава нямаше да сме толкова позитивни, колкото сега“ - майката на Паола.
Определено родителите имат нужда от политики, които да са насочени в подкрепа на цялото семейство - казва Павел. Бащата споделя с тъга, че българското общество и част от работодателите все още гледат с насмешка на платения отпуск по бащинство например. Според Павел ролята на бащата в живота на всяко дете е огромна – от храненето, през игрите заедно, до общуването и развитието на личността на детето – както в семейството, така и в социалния кръг.
Павел е от бащите, които не се притесняват да покажат нежност към децата си – и знае, че колкото по-чувствителен си към нуждите на детето, толкова по-голям мъж си, а не обратното.
Своите детски години Павел е прекарал в казармата – „Баща ми също беше военнослужещ и аз бях постоянно в поделението при него, прекарвахме много време заедно и това ми помогна да се изградя като характер“, казва той и си спомня как неговите родители също са изпитвали затруднение да балансират между професионалните си задължения и пълноценната грижа и достатъчно време, прекарано с децата.
За Паола Павел си мечтае да тръгне на училище, да открие чудесния свят на знанието и да преодолее част от големите предизвикателства на разстройството от Аутистичния спектър.
„Искам детето ми да е щастливо“, казва ни в Деня на Бащата един баща, който е точно на мястото си: в живота на своето дете и в света на едно сплотено и устремено семейство.