Всеки знае, че първите седем години след раждането са едни от най-важните в живота на човека. Тогава се поставят основите на физическото и психическото здраве, способността за учене през целия живот, себевъзприятието и отношението към света, както и на поведението. Налице са много научни доказателства, че това, което малкото дете преживява или научава през тези години, може да остави траен отпечатък върху неговата личност и живот в бъдеще.
Ранното детство е период на забележителни промени. През тези години децата постепенно овладяват и усъвършенстват уменията, които са им необходими за живота – от умението да ходят самостоятелно и да изпълняват комплексни движения, да си служат умело с човешката реч до способността за разбират сложни емоции и да мислят. Първата усмивка, първата крачка, произнасянето на първата думичка са само някои от най-видимите постижения на детето. Промяната, която настъпва е вълнуваща – малкото и безпомощно бебе, което при раждането изцяло зависи от възрастните за своето оцеляване, постепенно се превръща в самостоятелно и мислещо дете, смело изследващо и съпреживяващо света.
Развитието настъпва естествено и едновременно в няколко основни области: физическо развитие (развитието на тялото и крайниците, мускулите и сетивата); езиково развитие и общуване; интелектуално развитие (отнася се до нашите способности за мислене, учене, внимание и до паметта); и социално и емоционално развитие (напр. способност за сътрудничество, подкрепа и грижа за другите, разбиране и регулиране на собствените емоции и поведение, и др).
Промените в различните области са свързани и зависят една от друга – промяната в една влияе върху другите и сама се повлиява от тях. Например, малкото дете, когато започва да пълзи, достига до различни предмети, усеща и докосва различни повърхности, с което развива сетивата си и разширява познанията си за средата. Овладяването на социално-емоционалните умения от детето е тясно свързано с интелектуалното развитие – изградената емоционална връзка с възрастния подпомага процеса на учене и служи като сигурна база, от която детето да изследва света. Развитието следва една обща последователност, но не винаги протича по един и същ начин или в един и същ момент при различните деца, защото всяко дете има свой индивидуален път на развитие, който се определя от сложното и динамично взаимодействие между неговите гени и заобикалящата го среда.Проявлението на наследствените фактори се влияе от средата, в която малкото дете се отглежда и расте, и на свой ред определя как детето реагира на многобройните влияния, които постъпват от семейството, общността и обществото като цяло. Или казано по-просто, децата променят своята заобикаляща среда и едновременно с това се променят под нейното въздействие.
Развитие на мозъка
Изследванията на човешкия мозък през последните години допринасят много за разбиране на ранното детство. Мозъкът на човека се развива най-интензивно именно през първите няколко години от живота, като особено важни са първите 1000 дни, вкл. периодът на вътреутробно развитие. Въпреки че при раждането по-голямата част от мозъчните клетки (наречени неврони) са налице, изграждането на връзките между тях (синапси) започва в периода на ранното детство. Тези връзки са важна и уникална част от архитектурата на мозъка и определят как детето мисли, чувства, учи, общува и взаимодейства с другите. През първите две до три години всяка секунда се изграждат по около 700 до 1000 такива връзки. Така към третата година от живота мозъкът достига около 87% от своето тегло и е около 2 пъти по-активен от този на възрастния.
Мозъкът се изгражда в резултат на динамичното взаимодействие между условията на средата, в която малкото дете се ражда и расте, неговите ранни преживявания и генетичните фактори. Средата и преживяванията могат да „усилят“ или „намалят“ потенциала на детето, зададен от гените, като по този начин да предоставят „силна“ или „слаба“ основа за постигане на добро здраве и цялостно благополучие през живота. Развитието на мозъка е тясно свързано не само с развитието на нервната система, но и с други системи в човешкия организъм, като например имунната, сърдечно-съдовата, ендокринната и др.
За своето оптимално развитие децата се нуждаят от грижа, която им осигурява добро здраве и пълноценно хранене, сигурност и безопасност, закрила от насилие или неглижиране, стимулираща родителска грижа и възможности за учене още от раждането. Ключови са стабилните, предвидими и подкрепящи отношения с поне един значим възрастен.
Връзките между невроните се изграждат под въздействието на различни стимули, постъпващи от заобикалящата среда – звуци, картини, докосвания и движения, физическа активност, реч, проблеми за решаване. Колкото повече и разнообразни са стимулите, толкова повече нараства броят на новосъздадените връзки.
Най-важни са стимулите, които детето получава чрез взаимодействието си със значими за него хора – родители, братя и сестри, близки. Грижите, любовта и подкрепата на възрастните подпомагат развитието на детския мозък. Koгато родителите са чувствителни и откликват на сигналите, състоянията и опитите за общуване на бебето и малкото дете последователно и по подходящ начин – с прегръдка, зрителен контакт, мила дума или нежно докосване, това стимулира изграждането и укрепването на връзките, които са в основата на социалното, емоционалното и познавателното развитие на децата. Липсата на такова позитивно взаимодействие може да окаже трайно въздействие върху архитектурата на развиващия се мозък и да има дълготрайни последствия за здравето, ученето и поведението на детето.
Богатството на стимули подпомага развитието на детския мозък, но учените са единодушни, че децата нямат нужда от скъпи играчки, специализирани филмчета или техники за учене, за да развият своя потенциал. Обичайната среда на децата – в дома, в детската градина и в общността, предлага многообразие от възможности за учене от най-ранна възраст и трупане на опит.
Source: Centre on the Developing Child, Harvard University, https://developingchild.harvard.edu/