Всеки човек притежава различен темперамент. Бебетата и малките деца – също. Съществуват индивидуални различия в темперамента, които са биологично зададени – свързани са с начина, по който функционира нервната система на човека, и нейната реактивност. Темпераментът се отнася до бързината и интензивността на реакциите спрямо външни стимули и вътрешни усещания, както и до уменията на човек да се саморегулира.
Реактивността се проявява чрез емоционалната възбуда – има деца, които реагират по-бурно емоционално, и други, които реагират по-спокойно, при една и съща външна стимулация. Различията може да се наблюдават и при двигателната активност – някои бебета и малки деца са по-мудни, бавни, други са прекомерно активни и не се спират лесно.
Емоционалната саморегулация е свързана със способността да се овладява емоционалното състояние, когато то ескалира, до нужното ниво за преживяване на комфорт. Някои деца могат много бързо и лесно да бъдат успокоени, „отвлечени“ и утешени. На други им е нужно по-дълго време, за да постигнат нужното спокойствие след ситуация на прекомерна възбуда.
Някои деца са по-срамежливи, отдръпват се от нови стимули (нови хора, нови места, нови преживявания ги плашат и те се опитват да ги избягват). Други деца са дружелюбни – търсят нов контакт, нови преживявания и нови места, които изучават с интерес, любопитство и изглеждат щастливи през повечето време. Различен тип темперамент се среща с различна честота при момчетата и момичетата. Момчетата са по-активни, момичетата – по-срамежливи. По-голямата част от децата (независимо дали са момчета или момичета) имат по-скоро „лесен темперамент“ – като цяло те са весели, спокойни, лесно приемат промени и нови преживявания. По-малка част от децата имат „труден темперамент“ – за тях е обичайно да имат интензивни, пресилени реакции на нови стимули, да реагират бурно, по-често да са нещастни, изискващи, мрънкащи, сърдещи се. Друг тип „труден темперамент“ проявяват деца, които не реагират на въздействията и взаимодействията, които им се предлагат. Те изглеждат пасивни, отпуснати и по-скоро нещастни. Плашат се лесно и не обичат промените. Голяма част от децата имат „смесен темперамент“. Те проявяват разнообразни характеристики на различните видове темперамент в определени моменти и ситуации.
Освен в поведенчески характеристики, темпераментовите различия се проявяват и в обективни физиологични промени, като сърдечна честота, разширяване на зениците, кръвно налягане, температура на кожата и др.
Темпераментът е индивидуална характеристика, която е относително стабилна във времето. Тя има биологична основа (свързана е с вида нервна система и нейната реактивност), но типът грижа, която получават децата, може до известна степен да промени тези особености с времето. Също така като цяло е налице тенденция с времето да се намалява интензивността на реактивността и възбудимостта – със съзряването и порастването децата стават все по-способни да се саморегулират.
Първите две години от живота на детето са чувствителен период за повлияване на някои темпераментови особености. Ако деца, които са по-силно реактивни (неспокойни, плачливи), получават нежна, търпелива грижа и подкрепа през този период от развитието си, могат да променят типичния интензитет на реактивността си през по-късните години от своето детство. Дете, което е плашливо и неуверено през тези ранни месеци и години от живота си, може да добие повече увереност и спокойствие в нови ситуации, ако бъде премерено и внимателно насърчавано да преживява нов опит. Ако имате дете, което не харесва новите стимули, не му ги спестявайте винаги. Напротив – излагайте го постепенно на нов опит и преживявания, като го подкрепяте и успокоявате. Говорете на детето и го предупреждавайте какво предстои. Ако детето ви е бурно, необуздано, свръхреактивно, утешавайте го и го подкрепяйте да намира начини да се успокои по-бързо и по-лесно.
Бъдете чувствителни към ранните особености в поведението на децата. Отчитайте техните нужди и се отнасяйте с разбиране и търпение както към проявите им на срамежливост, така и към необузданото им любопитство и интензивност на емоционалните реакции. Отговорността на възрастните, които се грижат за децата, е да ги насочват внимателно и умело към по-адаптивни начини за справяне с онези темпераментови особености, които са предизвикателство и трудност за тях.
Използвана литература:
Бърк, Л. (2012). Изследване на развитието през жизнения цикъл. София, Дилок.