Човешките същества изпитват емоции, които са универсални във всички части на света. Щастие, интерес, изненада, страх, гняв, тъга и отвращение са тези основни емоционални състояния, които спонтанно и естествено преживява и проявява всяко бебе от ранна възраст. Страхът се появява отчетливо около шестия месец – когато бебето по-ясно започва да разбира, че определени хора са по-важни в неговия живот, отколкото други, и че тези хора понякога присъстват, а друг път не са наоколо. Страхът от непознатия се появява като важен крайъгълен камък в развитието на детето – сигнал, че то има правилно психическо развитие. Бебето на възраст 8-10 месеца много често реагира със страх, когато наоколо се появи непознат човек. Страхът към непознати преминава и изчезва обикновено към 18-24 месечна възраст.
Въпреки че това е естествена реакция на бебето и малкото дете, не всеки страх от непознати е нормален. Както пълната липса на страх от непознати, така и прекомерно интензивната реакция на страх могат да бъдат сигнал за проблем и необходимост да се потърси помощ.
Когато бебето вече е толкова развито, че разпознава познатото и непознатото, то проявява едновременно любопитство и предпазливост спрямо нови стимули, хора и ситуации. Предпазливостта е необходима, защото осигурява безопасността. Прекомерното безстрашие може да бъде опасно за здравето и живота на малкото дете. Същевременно любопитството към новото обогатява опита и също е необходимо за правилното развитие на малкото дете. Новата играчка предизвиква у него известно двоумение, преди да я приеме и да започне да играе с нея. Пълзящите бебета проявяват страх от височина. Появата на непознат човек може да предизвика плач. Интензивността на тези реакции варира в зависимост от различни фактори:
- Темперамента на бебето. Някои бебета са по-страхливи от други. Тези индивидуални вариации в реакциите са обусловени от вродени биологични различия в типа нервна система.
- Миналите преживявания и опит с непознати. Бебета, които са отглеждани основно само от един възрастен и нямат почти никакъв контакт с други хора, ще се страхуват повече.
- Актуалната ситуация. Ако непознатият се появи в нова и необичайна за бебето среда и го вземе неочаквано на ръце, това ще предизвика по-силен страх; същевременно ако непознатият е предпазлив, внимателен и в позната за детето обстановка се държи приветливо и дружелюбно, вероятно любопитството на бебето ще надделее над страха. Колкото повече различни възрастни са ангажирани в грижите за бебето, толкова по-малка е вероятността бебето да демонстрира страх от непознати.
- Реакцията на близкия за детето възрастен към непознатия. Изразът на лицето, тембърът на гласа, езикът на тялото – чрез тези сигнали познатият за детето възрастен показва на бебето дали съществува опасност и каква трябва да бъде неговата реакция.
- Качеството на привързаността на бебето. Нормално е бебето да прояви боязливост и предпазливост спрямо непознати, но същевременно, когато то е сигурно привързано към значим за него възрастен, ще бъде готово да изследва новите хора и ситуации. При среща с непознат детето ще се отдалечава от близкия човек, за да изследва непознатия, при нужда ще се връща отново за кратко при най-близкия и отново ще се отдалечава. Добре е да се осигури на детето възможност самò да контролира темпа и вида на сближаване. То ще бъде по-спокойно, ако самò определи колко бързо и до каква степен ще се приближи до непознатия или ще общува от разстояние.
Какво може да се направи, за да се регулира страхът на детето от непознати?
- Осигурете на бебето значим възрастен, който основно да полага грижи за него и да откликва на нуждите му.
- Освен този възрастен, осигурете присъствие на други близки хора, които регулярно общуват с него и също участват в грижите.
- Осигурете нa бебето режим и предвидимост в ежедневието, но същевременно редовно обогатявайте опита и преживяванията му чрез нови стимули и среда.
- Бебето трябва да се среща с нови хора, които са внимателни в контакта с него.
- Оставете детето самò да регулира темпа, с който да се сближава с непознатия – първоначално то може само да го поглежда крадешком, след това да се приближава внимателно, да му подаде играчка от разстояние и едва след това да е готово да остане спокойно в негово присъствие.
- Следете внимателно за собствените си реакции спрямо нови стимули – места, миризми, случки и хора. Бебетата „попиват“ емоционалните реакции на най-близкия за тях човек, който е ориентир доколко е опасно това, което се случва, и каква е правилната емоционална реакция.